дявала

Речник на българския език

1. дявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дявала е производна форма на дявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дявала е производна форма на дявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дявала е производна форма на дявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. дявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дявала е производна форма на дявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).