дява

Речник на българския език

1. дява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дява е производна форма на дявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дява е производна форма на дявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дява е производна форма на дявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).