дюдюка

Речник на българския език

1. дюдюка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дюдюка е производна форма на дюдюкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дюдюка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дюдюка е производна форма на дюдюкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дюдюка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дюдюка е производна форма на дюдюкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).