дъхтяло

Речник на българския език

1. дъхтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъхтяло е производна форма на дъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъхтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дъхтяло е производна форма на дъхтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).