дъхтяла

Речник на българския език

1. дъхтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъхтяла е производна форма на дъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дъхтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дъхтяла е производна форма на дъхтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).