дъхтял

Речник на българския език

1. дъхтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дъхтял е производна форма на дъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дъхтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

дъхтял е производна форма на дъхтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).