дъхтил съм

Речник на българския език

1. дъхтил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дъхтил съм е производна форма на дъхтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дъхтил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дъхтил съм е производна форма на дъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).