дъхтил си

Речник на българския език

1. дъхтил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дъхтил си е производна форма на дъхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дъхтил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дъхтил си е производна форма на дъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).