дъхтил е

Речник на българския език

1. дъхтил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дъхтил е е производна форма на дъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дъхтил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дъхтил е е производна форма на дъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).