дъхтило си

Речник на българския език

1. дъхтило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дъхтило си е производна форма на дъхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъхтило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дъхтило си е производна форма на дъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).