дъхтили

Речник на българския език

1. дъхтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дъхтили е производна форма на дъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дъхтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дъхтили е производна форма на дъхтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).