дъхтила е

Речник на българския език

1. дъхтила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъхтила е е производна форма на дъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дъхтила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъхтила е е производна форма на дъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).