дъхтила

Речник на българския език

1. дъхтила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъхтила е производна форма на дъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дъхтила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дъхтила е производна форма на дъхтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).