дъхтил

Речник на българския език

1. дъхтил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дъхтил е производна форма на дъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дъхтил — мин. деят. св. прич. м. р.

дъхтил е производна форма на дъхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).