дъхти

Речник на българския език

1. дъхти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дъхти е производна форма на дъхтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дъхти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дъхти е производна форма на дъхтя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дъхти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дъхти е производна форма на дъхтя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. дъхти — повелително наклонение, ед. ч.

дъхти е производна форма на дъхтя (повелително наклонение, ед. ч.).