дъхтеше

Речник на българския език

1. дъхтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

дъхтеше е производна форма на дъхтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. дъхтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

дъхтеше е производна форма на дъхтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).