дъхтели

Речник на българския език

1. дъхтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дъхтели е производна форма на дъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дъхтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дъхтели е производна форма на дъхтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).