дъхнела

Речник на българския език

1. дъхнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъхнела е производна форма на дъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дъхнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дъхнела е производна форма на дъхна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).