дъхвало

Речник на българския език

1. дъхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъхвало е производна форма на дъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъхвало е производна форма на дъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дъхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дъхвало е производна форма на дъхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дъхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дъхвало е производна форма на дъхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).