дъхахте

Речник на българския език

1. дъхахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

дъхахте е производна форма на дъхам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дъхахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

дъхахте е производна форма на дъхам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).