дъртяло е

Речник на българския език

1. дъртяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъртяло е е производна форма на дъртея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъртяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъртяло е е производна форма на дъртея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).