дъртяло

Речник на българския език

1. дъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъртяло е производна форма на дъртея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дъртяло е производна форма на дъртея (мин. деят. св. прич. ср. р.).