дъртяла е

Речник на българския език

1. дъртяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъртяла е е производна форма на дъртея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дъртяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъртяла е е производна форма на дъртея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).