дъртяла

Речник на българския език

1. дъртяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъртяла е производна форма на дъртея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дъртяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

дъртяла е производна форма на дъртея (мин. деят. св. прич. ж. р.).