дъртели

Речник на българския език

1. дъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дъртели е производна форма на дъртея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дъртели е производна форма на дъртея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).