дъртееше

Речник на българския език

1. дъртееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

дъртееше е производна форма на дъртея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. дъртееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

дъртееше е производна форма на дъртея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).