дъртеела

Речник на българския език

1. дъртеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъртеела е производна форма на дъртея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дъртеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дъртеела е производна форма на дъртея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).