дъртеел

Речник на българския език

1. дъртеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дъртеел е производна форма на дъртея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дъртеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дъртеел е производна форма на дъртея (мин. деят. несв. прич. м. р.).