дърпало

Речник на българския език

1. дърпало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дърпало е производна форма на дърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дърпало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дърпало е производна форма на дърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дърпало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дърпало е производна форма на дърпам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дърпало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дърпало е производна форма на дърпам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).