дърпала

Речник на българския език

1. дърпала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дърпала е производна форма на дърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дърпала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дърпала е производна форма на дърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дърпала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дърпала е производна форма на дърпам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. дърпала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дърпала е производна форма на дърпам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).