дърлил съм

Речник на българския език

1. дърлил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дърлил съм е производна форма на дърля се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дърлил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дърлил съм е производна форма на дърля се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).