дърлил си

Речник на българския език

1. дърлил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дърлил си е производна форма на дърля се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дърлил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дърлил си е производна форма на дърля се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).