дърлил е

Речник на българския език

1. дърлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дърлил е е производна форма на дърля се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дърлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дърлил е е производна форма на дърля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).