дърлило

Речник на българския език

1. дърлило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дърлило е производна форма на дърля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дърлило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дърлило е производна форма на дърля се (мин. деят. св. прич. ср. р.).