дърлила

Речник на българския език

1. дърлила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дърлила е производна форма на дърля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дърлила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дърлила е производна форма на дърля се (мин. деят. св. прич. ж. р.).