дърлил

Речник на българския език

1. дърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дърлил е производна форма на дърля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

дърлил е производна форма на дърля се (мин. деят. св. прич. м. р.).