дърлели

Речник на българския език

1. дърлели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дърлели е производна форма на дърля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дърлели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дърлели е производна форма на дърля се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).