дърдорил е

Речник на българския език

1. дърдорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дърдорил е е производна форма на дърдоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дърдорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дърдорил е е производна форма на дърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).