дърдорило е

Речник на българския език

1. дърдорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дърдорило е е производна форма на дърдоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дърдорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дърдорило е е производна форма на дърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).