дърдорило

Речник на българския език

1. дърдорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дърдорило е производна форма на дърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дърдорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дърдорило е производна форма на дърдоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).