дърдорили

Речник на българския език

1. дърдорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дърдорили е производна форма на дърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дърдорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дърдорили е производна форма на дърдоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).