дърдорила е

Речник на българския език

1. дърдорила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дърдорила е е производна форма на дърдоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дърдорила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дърдорила е е производна форма на дърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).