дърдорила

Речник на българския език

1. дърдорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дърдорила е производна форма на дърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дърдорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дърдорила е производна форма на дърдоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).