дърдорил

Речник на българския език

1. дърдорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дърдорил е производна форма на дърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дърдорил — мин. деят. св. прич. м. р.

дърдорил е производна форма на дърдоря (мин. деят. св. прич. м. р.).