дърдори

Речник на българския език

1. дърдори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дърдори е производна форма на дърдоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дърдори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дърдори е производна форма на дърдоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дърдори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дърдори е производна форма на дърдоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. дърдори — повелително наклонение, ед. ч.

дърдори е производна форма на дърдоря (повелително наклонение, ед. ч.).