дърдорело

Речник на българския език

1. дърдорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дърдорело е производна форма на дърдоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дърдорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дърдорело е производна форма на дърдоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).