дърдорели

Речник на българския език

1. дърдорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дърдорели е производна форма на дърдоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дърдорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дърдорели е производна форма на дърдоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).