дърдорела

Речник на българския език

1. дърдорела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дърдорела е производна форма на дърдоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дърдорела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дърдорела е производна форма на дърдоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).