дърдорел

Речник на българския език

1. дърдорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дърдорел е производна форма на дърдоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дърдорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дърдорел е производна форма на дърдоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).