дървил

Речник на българския език

1. дървил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дървил е производна форма на дървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дървил — мин. деят. св. прич. м. р.

дървил е производна форма на дървя (мин. деят. св. прич. м. р.).